Лука Модрич получи "Златната топка" за 2018 година, изпреварвайки Роналдо, Грийзман и Мбапе: "Чувството да съм тук е уникално. Горд съм и много щастлив. Изпитвам смесица от емоции, които трудно могат да се опишат. Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха да сбъдна мечтата. Няма думи, с които да опиша как се чувствам. Тук съм сред футболисти от световна класа. Това означава, че съм имал невероятна година, в която спечелих много. Все още не мога да повярвам. Спечелиш ли "Златната топка", вече си част от най-великите във футбола. Вече трябва да свиквам с тази мисъл", бяха първите думи на хърватина, който даде специално интервю пред организаторите от "Франс футбол". Никой няма право да се сравнява с Меси и Кристиано Роналдо, каза новият номер 1 в света.

Лука, вече сте носител на "Златната топка". Спомняте ли си за първия индивидуален приз, който спечелихте?

- Да, бях на 15 години. Динамо Загреб ме прати под наем в Босна. Там феновете ме избраха за най-добър играч в Зрински Мостар. вземаше се под внимание поведение и принос към колектива. Бях много млад и това ми даде отговорност за бъдещето. Даде ми и стимул да се трудя още повече.

"Златната топка", която вече е в ръцете ви - чакахте я дълго и работихте много, за да грабнете...

- Има една максима, която гласи: "Най-добрите неща никога не идват лесно". Моят живот винаги е бил борба и усърдна работа, за да достигна до целта. Не беше никак лесно, но аз успях.

Казахте един ден, че можете да играете навсякъде, ако сте минали през босненското първенство. Какво означава това?

- Беше като шега, но има и доза истина. По мое време шампионатът бе много тежък, залагаше се основно на физика. Да се развиваш в такъв контекст е много сложно, а и аз бях толкова млад. Съдиите не ни пазеха изобщо, трябваше всеки да се оправя сам. Но след това вече не изпитвах страх. Когато си малко по-техничен играч в босненското първенство, ти се изправяш срещу местни играчи, но също така срещу хървати и сърби. Представете си какво се случва, когато хървати играят срещу сърби, а сърби срещу босненци. Да, беше много тежко. Трябваше да се науча как да се пазя.

Хайдук Сплит не ви искаше. Арсен Венгер в Арсенал също. Това накара ли ви да се усъмните?

- Не, никога. Но на 18 години, когато започвах моята кариера, никога не съм очаквал, че ще стигна толкова далеч. Мечтаех да стана голям, да бъда с големи отбори и никога не съм се съмнявал в моите качества. Хайдук Сплит не ме искаше заради различни причини. Що се отнася до отказа на господин Венгер, просто го приех като злополука. Като още една пречка, която трябва да премина. Исках да докажа, че не са били прави. Все пак на 18 години все още е трудно да се прецени колко точно може да се развие един играч.

Какво е "Златната топка" за вас?

- Много съм развълнуван да я имам. Това е уникално нещо за мен. Изживявам най-добрия момент в моята кариера и му се наслаждавам максимално.

Кога си помислихте, че наистина може да вдигнете тази награда?

- Не е имало точен момент. Взех и други индивидуални награди през 2018-а, след това попаднах в списъка с номинираните за "Златна топка" и започнах да чакам. Но няма да забравя едно нещо. Когато Зинедин Зидан стана треньор на Реал Мадрид през януари 2016-а, той ме повика в кабинета си след тренировка. Каза ми, че съм много важен играч за него. И също така, че ме вижда като бъдещ носител на "Златната топка". Когато човек като Зинедин Зидан изрече тези думи, това ти дава още повече самочувствие. Той виждаше в мен човек, който прилича на самия него - спокоен и дори малко срамежлив. Треньорът искаше да се отворя повече, станах незаменима част от отбора. При това във време, в което се представяхме наистина добре. Тези думи на Зидан ми помогнаха да стигна възможно най-далеч в моето изразяване на терена.

След онзи разговор със Зидан започнахте ли да мислите за "Златната топка"?

- Да, но въпреки това все още не смеех да го повярвам.

Смятахте ли, че загубата на финала на световното първенство от Франция (2:4) може да ви се отрази негативно?

- Не, оставих на другите правото да си го мислят. Аз не смятам, че само един мач може да реши съдбата на победителя. Всички двубои, които съм изиграл, трябва да се вземат под внимание. Няма да скрия, че след загубата на финала бях прекалено тъжен, за да мисля за тази награда. Но после същата тази тъга се превърна в радост, когато се завърнахме в Хърватия и видяхме как ни посрещнаха в нашата родина. Имахме чувството, че наистина сме световни шампиони.

Вие сте човекът, който спря хегемонията на Меси и Кристиано Роналдо. Какво означава това за вас?

- Историята ще запомни, че един хърватин, представител на малка страна, е спечелил трофея след Меси и Кристиано. Те са играчи от напълно друго ниво. Никой няма право да се сравнява с Лео и Роналдо. Да съм след тях е невероятно. Много съм горд. Истинска привилегия.

Често ви сравняват с Йохан Кройф, който също взе "Златната топка" през 1974-а след загубен финал на мондиала...

- Да ме сравняват с Кройф е огромна чест. Той бе невероятен играч, после и треньор. Всяка негова дума имаше огромна тежест. Заради него носех № 14 в Тотнъм, а и в националния отбор, когато № 10 не бе на разположение.

Кои са вашите модели на подражание?

- Единственият като играч и личност - това е Звонимир Бобан. Бях на 13 години, когато той закара Хърватска на полуфинала на Мондиал 1998. Той бе истинско вдъхновение. Дори един ден, когато имах проблеми в Тотнъм, той ми написа съобщение, в което пишеше: "Можеш да ми се обадиш, ако искаш". Мислех, че моите съотборници се шегуват. Но се обадих и наистина това беше Звон! Нашият разговор ме подсили психологически.

Мнозина си задават въпроса на коя позиция точно играете?

- Централен халф. Но не прекалено напред. Искам да мога да организирам връзката между защитата и нападението и да бъда лидер в играта.

Нещо като Пирло?

- Абсолютно. Въпреки че някои треньори ме слагат малко по-напред, вдясно или вляво, аз обичам да бъда точно в средата.

Вие също сте много по-физически играч, отколкото си мислим, особено при отнемането на топката...

- Това също е част от моята игра. В днешния футбол няма как да се гледа само напред. Единствено Кристиано и Меси могат да си позволят да го правят. Останалите трябва да играем и в защита.

Нищо не е било лесно за вас, дори началото в Реал Мадрид...

- Трудностите винаги са ме съпътствали през целия живот. Във всеки от отборите, в които съм бил, е имало съмнения и е трябвало да се доказвам. Навсякъде! Включително и в националния отбор. Било е нужно да търпя критики. Това ме стимулира, защото винаги в себе си съм знаел, че ще успея.

Кой е треньорът, който няма да забравите?

- Ако трябва да посоча само един, това ще бъде Томислав Башич - отговорник в академията на Задар. Когато бях малък, малцина вярваха в мен, но Башич видя нещо, което другите не виждаха. Той вярваше, че мога да бъда един от най-добрите.

Имате много добър удар. Защо не стреляте по-често към вратата?

- Хубав въпрос. Не зная. Моят стил е преди всичко в мисълта. Първото нещо, което ми идва на ум, е да подам топката на най-добре пласирания съотборник. Мисля първо за пас, след това за удар. Много треньори са ми казвали да шутирам по-често. В Реал съм вкарал доста голове с удари от дистанция. Но за мен колективът винаги е по-важен от индивида. Повече ми е кеф да подавам, отколкото да стрелям.

Можехте ли да станете добър в друг спорт, друга дисциплина?

- Безспорно баскетбол. Да, не съм много висок, но мисля, че можех да стана добър гард. Роден съм в Задар. Това е град, който живее за баскета. Дал е много големи играчи в този спорт - Крешимир Чосич, Пино Гергя. Обожавам баскетбола. Често си правим конкурси на базата на Реал по стрелба и винаги печеля. Без да съм Дражен Петрович, мисля, че съм най-добрият. Това е истината.

Харесвате ли други спортове?

- Харесвам всички, в които хърватите са добри - хандбал, тенис. Фен съм на Марин Чилич, преди това на Горан Иванишевич. Харесвам и американския футбол NFL. Треньорът на Ню Инглънд Пейтриътс (Бил Беличек) има хърватски корени. Проблемът е в часовата разлика. Но аз никога не изпускам Супер Боул. Моята визия за играта във футбола е като на куотърбек. Падам си по Том Брейди.

Носили сте винаги различни номера. Защо?

- Любимият ми е десетката. Но тази фланелка първо трябва да си я заслужиш. В националния отбор я носеше Нико Ковач. Когато той се махна, аз го наследих. В Тотнъм същото бе с Роби Кийн... А в Реал, когато пристигнах, на практика № 19 беше единственият свободен.

Как минава един ваш ден?

- Водя нормален живот. Аз и Серхио Рамос си тръгваме последни от тренировка. Взимам децата от международното училище в моя квартал Моралеха. После се прибираме вкъщи, играем си. С жена ми гледаме филми. Вкъщи имаме малък киносалон. Отваряме си вино. Харесвам традиционна хърватска музика и регетон. Що се отнася до кухня, мога да ям всичко, без да качвам килограми. Това ми е генетично заложено. Жена ми Ваня помага много. Нямаше да взема "Златната топка", ако тя не бе до мен. Семейството е най-важната част от моя живот. Започвайки с моите родители, които ме придружаваха на тренировка, подкрепяха ме и вярваха в мен. Трудеха се да не ни липсва нищо въпреки обстоятелствата.

Може ли да се каже, че носителят на "Златната топка" е един обикновен човек?

- Да, аз съм напълно нормален и се държа като такъв. Искам така да ме запомнят хората. Скромен съм. И искам да кажа още нещо - радвам се, че един нормален човек може да спечели "Златна топка".