Лондон.  Венгер си тръгна и е време новата ера в Арсенал да започне. Емери ще е човекът, който ще възстановява тимът, и едно трябва да е ясно - той не е испанският еквивалент на Дейвид Мойс. Докато несполучливите мениджъри след пенсионирането на сър Алекс през 2013-а тласнаха Юнайтед надолу, злополучната истина е, че разпадът сполетя Арсенал много преди обявяването на раздялата с Венгер. Как всички оставаха слепи за упадъка на топчиите под ръководството на французина остава спорен въпрос. Това беше немислим аргумент, контрапродуктивен начин на мислене и загуба на време. Колкото повече статуквото оставаше, толкова по-малка бе възможността за напредък. Отборът, който Венгер остави, бе най-лошо представилият се във Висшата лига в цялото му 22-годишно управление. Артилеристите отново не спечелиха място в ШЛ и преди да помислят за спечелване на първа титла от 2004-а, трябва да се установят отново в челната четворка. Хубавото е, че Арсенал имаше достатъчно време да се приспособи към новия си водач. Емери зае поста псчмалко от две седмици след последния мач на Венгер и това му позволи да работи пълноценно. Неясните тактики доведоха до това Арсенал да стане крехък и незрял. Емери беше смятан за най-сигурния избор и ръководството заложи на опита му. Но той не е гений като Гуардиола, силна личност като Клоп или безмилостен победител като Мауриньо. Да, спечели трофеи, но дори требъла с ПСЖ миналия сезон дойде след загуба на титлата от Монако през първата му година във франция. И в крайна сметка не направи нищо впечатляващо в ШЛ. Направените трансфери показват точно къде иска да се подобри. Пристигането на Лихтщайнер и Сократис цели да закрепи отбраната. Талантливия уругвайски халф Лукас То-рейра ще раздвижи средата на терена. Лено се очаква да заеме мястото на Чех, а 19-годишният френски полузащитник Матео Гендузи от Лориен е една добра инвестиция в бъдещето. Обамеянг и Лаказет биха могли да формират силно партньорство в атака, Рамзи предлага попадения и енергия в средата, а Мейтланд-Найлс, Нелсън и Мавропанос показаха обещаваща игра миналия сезон. Въпреки това Мхитарян и Йо-зил не са последователни, Уелбек не е на ниво, Джака може да бъде безразсъден, Мустафи се мъчи в центъра на отбраната, Косчелни е контузен, а Колашинак и Монреал не са убедителни варианти за леви бранители. Има много дупки за запълване и липса на качествена дълбочина. Със сигурност предстоят несигурни времена в северен Лондон и трябват само няколко лоши резултата, за да се появят съмнения относно раздялата с Венгер. Но няма връщане назад и няма място за паника. Всички трябва да се доверят на Емери... а и просто нямат друг избор.